Империята на Кавказците през годините

За Кавказецът, ще изчакам да довършиш, но теорията, че многобройните му наследници през годините биха променили нещо в положителна насока - тоест огромната му империя да запази по дълъг живот, почивните си дни и коренно да промени историята на света ми се струва невъзможна. Александридите няма ли да са като Кавказците, разрязват тортата и всеки тръгва по различен път.

По отношение на Китай , фактите са категорични. Който завладее поднебесната той се китаизира/ханизира. Чингисида Кубилай е един от многобройните примери. Не, Емо такава огромна империя създадена за толкова кратко време, с безброй народи, етноси, племена, култура, официални празници и религии е невъзможно да просъществува след създателя си. Само помисли пратеник да пътува от Картаген до Сиян  и трябва да се върне за отговор до края на тази година...

Нали не правиш аналог с империята на Кавказците. Или с Римската. Там нещата са доста по различни. А що се отнася до победа на персите в гръко-персийските войни. Ами нищо съществено. Даже колкото и странно , но ще е по добре за самите гърци, като цяло. I-во Персия на Ахеменидите са най-либералната относно почивните дни на империята до този момент. Сравнен с асирийци и вавилонци. ( Освобождаване на юдеите от Вавилонски плен) Създават се сатрапии с доста широка автономия. Трябва разбира се да се плаща данък на Вел. цар, но във вътрешния живот на полисите персите не се бъркат. Финикийския град Тир живот си живее под персийско.

Върти търговията, а Великия цар плаща скъпо и прескъпо за услугите на флота му през почивните празници. Не случайно Тир оказва такава жестока съротива срещу Кавказецът. Така, че и гърчолята - няма да могат да се бият помежду си, а ще израсходват енергията си в наука и култура. По вероятно е те да елинизират Ахеменидите, отколкото последните да иранизират Гърция. И после при първата сериозна криза в империята и елефтериа. А и знаеш, че гърците биещи се на страната на Дарий са повече от сънародниците си тръгнали през почивката с Кавказецът. Интерсно ми е какво би казал за унищожаване на Рим от Ханибал. Защото работата не е била за подценяване. Как би се развил средиземноморския свят? А и не само той.

Съжалявам, че толкова се забавих! От вчера сутринта ми се ще да седна пред компа. и да продължа, но...

Трибуне, отново великолепен анализ! Само една забележка-относително едностранчив. За да оценим влиянието на едно събитие, официален празник или почивен ден, според мен, трябва освен военните и политически фактори, да разглеждаме и други. Икономически, търговски, демографски, религиозни, културни, психологически, философски и пр. при това комплексно. Подобно изискване неимоверно усложнява анализа, но често в историята се е случвало, малко камъче да обърне колата. Номера е да се открие това камъче. Един от любимите ми автори, Кавказката овчарка Тери е създал ключов персонаж (монах) който се занимава точно с това...

http://kavkazka.net/blog-za-kavkazka-ovcharka/pochivni-dni-2014

Нещо по-различно или докъде стигаме в задоволяването на желанията си?

Докъде стигаме в задоволяването на желанията си? или Какво сме готови да направим за собствено удовлетоворение?

От известно време съм се затворил у нас - както от реалния, така и от виртуалния свят. Много внимателно подбирам каква информация да давам за себе си, къде да я давам и кой да има достъп до нея. Същевремнно с това обаче и събирам всякаква информация за това, което се случва около мен и по света и в последните седмици този поток от думи, картини, статии и прочее материали започна да се оформя от едно кълбо безформени и хаотични мисли в един пирон, който се забива все по-дълбоко в съзнанието ми - колко е (д)еволюирала човешката мисъл и какво са готови да направят хората, за да задоволят желанията си и колко перверзни и изродени могат да станат същите тези копнежи.

В днешния свят, който отдавна вече не е глобално село, а единен глобален информационен мегаполис, се обменят милиарди късчета информация ежедневно, които достигат милиарди потребители, слушатели, читатели и зрители. Голяма част от хората, до които достигат тези късчета информация, са със задоволени нужди, но не винаги и със задоволени желания. Поредното доказателство за това прочетох тази сутрин, макар и статията (със заглавие "Китай полудя по Apple" ) да е отпреди няколко дни:

Цитат: Баща й не изпълни желанието й тази година. И за това младата девойка се обърна чрез интернет пространството към милиони нейни сънародници с едно малко неприлично предложение: "Има ли някой, който иска да ми подари телефон iPhone 4?", пита тя, поставяйки своя снимка и телефонен номер. "Ще ти дам в замяна моята девственост".

Прочитайки статията до край, някакви мъжделиви късчета спомени се разпалиха изпод купчината от скорошно прочетена плява и се показаха на преден план. На първо място си спомних един филм, който, ако гледате без да се замисляте много дълбоко, може би ще ви се стори поучителен, интересен и дори увлекателен - Two Bits / 25 цента (1995). По-точно една сцена във филма ми идва в съзнанието на преден план и заема цялото свободно място там - героят на Ал Пачино на смъртното си легло каза на своя внук "Искай!", сякаш това е единственото нещо, което може да бъде двигател на човека - да иска всичко само за себе си и да се стреми само към собственото си удовлетворение, без да се съобразява с другите около себе си, и то не само с тези хора, които са в непосредствена близост до съществуването му.

Второто късче е едно клипче, което преди известно време ми попадна в полезрението - Story of Stuff / История на нещата (2007). В него става дума за нещо още по-интересно - не просто някакъв измислен художествен сюжет, а реален факт, който малко или много е определил икономическото развитие и доминиращата позиция в днешно време на една държава - САЩ. Щатите не играят особено важна роля през ВСВ - краткото им участие по никакъв начин не може да бъде наречено "победа", но въпреки това след войната бързо стават водещата икономическа сила в света, тъй като не дават много жертви, на тяхна територия има минимални разрушения и европейските страни са взимали кредити за спонсориране на военните си маневри именно от американски банки, които след войната са били длъжни да ги върнат, въпреки че техните икономики са били сринати и е трябвало да бъдат изграждани почти наново. Но най-важният фактор е това, че един анализатор по продажбите на дребно заявил, че Америка трябва да превърне консумирането на стоки в начин на живот, а председателят на Съвета на икономическите консултанти (Council of Economic Advisers) при президента Айзенхауер казал, че "главната цел на САЩ е да произвежда повече потребителски стоки". Не да се грижи за хората, които явно приемат просто като дойни крави, а да върти парите и стоките.

И най-накрая стигаме до същността на темата - в какво се изразяват всички тези факти и късчета информация? В това, че в днешно време хората се стремят да задоволят не нуждите си, а желанията си, защото грешно приемат доста неща от ежедневието си за даденост. Като се започне от обикновените хора, работническата и средна класа, които задължително трябва да имат най-новите технологични джаджи вкъщи, мине се през милионерите и милардерите, които се стремят да се изфукат с все по-скъпи коли, все по-обширни имения и все по-големи яхти (някои от които повече приличат на презокеански лайнери) и се стигне до задоволяването на най-първичните фантазии. Kink (гугъл). 2 girls 1 cup (гугъл). Snuff (гугъл).

Как мислите - има ли накъде повече да бъдат смъкнати моралните ценности на обществото? Възможно ли е по-голямо падение на човешкото същество и съзнание и ако отговорът е "да", докъде може да се стигне? Също така има ли начин тази бъркотия да се поправи - какво бихте направили лично вие с властта, която имате в момента?

Тази интересна история я намерих някъде из форума на Замyнда :)

А ето и една интересна статийка където можем да проверим почивните дни през 2013 година :)

Речник на ключовите думи при ездата и конете

• галоп –комбинация от ходом и тръст на коня
• гамаши – приспособление за защита на краката
• инбрийдинг – близко родствено кръстосване
• корда – въже
• корекция – наказание
• културни породи – породи коне, усъвършенствани под влияние на човешкия труд
• латерално – странично
• нисходящи преходи – преходи от ходом към спиране, от тръст към ходене,
от тръст към спиране
• одомошеване – отглеждане от човека полукръвни породи (кръстоска между
примитивни и някои от чистокръвните породи коне)
• помощи – средства, които ездачът използва при обяздването на коня
• порода – сложна група от животни с единство в произхода, с близки
генетични и продуктови качества, които могат да се размножават вътрешно.
• преходни породи – породи, средно положени между примитивни и културни
породи коне
• примитивни породи – породи, създадени под влияние на природните
условия
• рисисти породи – породи, строго селекционирани по отношение на
движението на коня в тръст
• синхронизиране – хармонично съчетаване
• транзола – повод на коня
• трансформация – превръщане
• тръст – вид двутактов алюр, при който конят прави две последователни
спъвания, придвижвайки едновременно по два диагонални крака
• хиподрум – места, където се провеждат изпитания, състезания за конете
• чистокръвни породи – коне, родени от разплодни животни, принадлежащи
към стара, развъждана вътрешно порода, без да са кръстосвани с други
породи
• шенкели – крака

Виж още

Наранявания при танците

Макар, че има някои общи травми, които са рискови при всички танци, добре е да имате предвид и тези, които могат да настъпят специфично при вида танц, който практикувате.

Например рискът от изкълчване на глезена при балерините е много висок. Това е така, поради голямото натоварване, което оказва танцът върху краката. При африканските танци има риск от травми на врата и гърба, поради силната динамика на движенията . Практикуващите улични танци пък често нараняват коленете си, защото правят натоварващи свивания в краката.

По същия начин, ако сте контемпорари танцьор, рисковете при вас ще зависят от различните техники, които използвате в личната си програма и хореография. Все пак има някои постоянни рискове, които основно засягат скелета и мускулите, понеже се изискват много физически сили.

Read more

Дечицата яздещи в конната база

Колко ли деца биха се запалили по ездата, като нашите „герои“, но нямат възможност да си позволят уроците. Децата в тази конна база обаче имат късмета да попаднат на място, където правилната формула е открита – могат да яздят абсолютно безплатно колкото често искат, с абсолютно неангажиращо условие и абсолютно доброволно да помагат в грижите по конете в конната база.
А те, по всичко личи, го правят с удоволствие, защото сами разбират, че ездата започва от земята, а не от гърба на коня. И най-важното – така у децата се възпитава правилно отношение към конете.

13-годишната Фран-
ческа Милчева вече
мисли да прави спортна кариера.
„Започнах да яздя преди
година в тази прекрасна конна база.

Излишно е да казвам,
че обичам конете. Едва ли има
някой от нас да не ги обича.
Иначе няма да е с нас. Отдавна
зная, че за да ме обича конят,
трябва аз да го почистя, аз лич-
но да се грижа за него. Иначе
как ще му спечеля доверието.
А взаимното ни разбиране е от
особено значение при ездата.
Не съм тук само защото мога
да яздя без пари. Да, това е от
особено значение, защото ня-
мам възможност. Още повече
аз имам амбицията да правя
кариера, свързана с конете!
Започнах да се уча директно
с голям кон, а не пони. Беше
голяма тръпка. Надявам се да
продължавам напред, искам да
се науча да скачам с кон.“




Ива е на 10 години и от-
скоро е в „отбора“ към конна база.
„Преди 3–4 седмици дойдох тук
по собствено желание. След първи-
те уроци смятам да продължа. Не ме
плаши трудът около грижите за коне-
те. Не ми миришат. Тъкмо обратното
– интересно ми е. Много ми харесва.
Засега смятам да продължа уроците
си, а също така и да помагам на базата
и да се уча да се грижа за конете.“




http://horses-bg.net/konni-bazi/konna-baza

Породите коне

Многообразието в типоса и качествата на конете е подтикнала
изследователите към известно систематизиране на породите на основата на техните
стопански и биологични качества.
Първият опит за класифициране на конете от различни породи коне е направил
Франк през 1875 г. Той разделил породите на две основни групи – източни и
западни. В основата на деленето поставил краниометричните различия.
Класифицирайки конете Юарт залага принципа за влияние на географските
условия върху типа на конете. На тази основа той ги разделя на степни, пустинни и
горски. Придарогин изхожда от стопанското значение на конете и ги разделя на
следните основни групи: леки (предимно ездови), впрегатни и тежковозни.
Други автори разделят породите коне на три главни групи: примитивни
(естествени), културни (заводски) и преходни.
Примитивните заемат най-широк ареал на разпространение. Те са дребни и
невзискателни към условията на живот. Тяхната роля и място са значителни при
създаване на полукръвните породи коне.
Съществена роля са цялостното развитие на коневъдството в света играят
чистокръвните породи коне. Това са породи, доведени до съвършенство по
отношение на стопански и биологични качества. Чистокръвните породи коне са
развъждани в продължение на векове в чисто състояние. Имат утвърдени
наследствени качества, които предават твърдо в потомството си. На тези
изисквания засега отговарят само две породи: арабската и чистокръвната
английска.
Полукръвните породи са продукт на кръстосване между примитивни и
някои от чистокръвните породи коне. При тях се наблюдават, както масивни коне от
впрегателен тип, така и коне с подчертано ездови качества.
Рисисти породи са полукръвни, но строго селекционирани по отношение
на естествените си движения, главно по движение в тръст.
Породата е изиграла водеща роля при създаването на българското
полукръвно коневъдство. Едно от основните направления в коневъдството е
получаването и създаването на нови породи коне, притежаващи характерните
качества на областта, страната, географско биологичните и икономически условия.
Източник: http://ezda.info/ezda/