31.10.2012 г.

Нещо по-различно или докъде стигаме в задоволяването на желанията си?

Докъде стигаме в задоволяването на желанията си? или Какво сме готови да направим за собствено удовлетоворение?

От известно време съм се затворил у нас - както от реалния, така и от виртуалния свят. Много внимателно подбирам каква информация да давам за себе си, къде да я давам и кой да има достъп до нея. Същевремнно с това обаче и събирам всякаква информация за това, което се случва около мен и по света и в последните седмици този поток от думи, картини, статии и прочее материали започна да се оформя от едно кълбо безформени и хаотични мисли в един пирон, който се забива все по-дълбоко в съзнанието ми - колко е (д)еволюирала човешката мисъл и какво са готови да направят хората, за да задоволят желанията си и колко перверзни и изродени могат да станат същите тези копнежи.

В днешния свят, който отдавна вече не е глобално село, а единен глобален информационен мегаполис, се обменят милиарди късчета информация ежедневно, които достигат милиарди потребители, слушатели, читатели и зрители. Голяма част от хората, до които достигат тези късчета информация, са със задоволени нужди, но не винаги и със задоволени желания. Поредното доказателство за това прочетох тази сутрин, макар и статията (със заглавие "Китай полудя по Apple" ) да е отпреди няколко дни:

Цитат: Баща й не изпълни желанието й тази година. И за това младата девойка се обърна чрез интернет пространството към милиони нейни сънародници с едно малко неприлично предложение: "Има ли някой, който иска да ми подари телефон iPhone 4?", пита тя, поставяйки своя снимка и телефонен номер. "Ще ти дам в замяна моята девственост".

Прочитайки статията до край, някакви мъжделиви късчета спомени се разпалиха изпод купчината от скорошно прочетена плява и се показаха на преден план. На първо място си спомних един филм, който, ако гледате без да се замисляте много дълбоко, може би ще ви се стори поучителен, интересен и дори увлекателен - Two Bits / 25 цента (1995). По-точно една сцена във филма ми идва в съзнанието на преден план и заема цялото свободно място там - героят на Ал Пачино на смъртното си легло каза на своя внук "Искай!", сякаш това е единственото нещо, което може да бъде двигател на човека - да иска всичко само за себе си и да се стреми само към собственото си удовлетворение, без да се съобразява с другите около себе си, и то не само с тези хора, които са в непосредствена близост до съществуването му.

Второто късче е едно клипче, което преди известно време ми попадна в полезрението - Story of Stuff / История на нещата (2007). В него става дума за нещо още по-интересно - не просто някакъв измислен художествен сюжет, а реален факт, който малко или много е определил икономическото развитие и доминиращата позиция в днешно време на една държава - САЩ. Щатите не играят особено важна роля през ВСВ - краткото им участие по никакъв начин не може да бъде наречено "победа", но въпреки това след войната бързо стават водещата икономическа сила в света, тъй като не дават много жертви, на тяхна територия има минимални разрушения и европейските страни са взимали кредити за спонсориране на военните си маневри именно от американски банки, които след войната са били длъжни да ги върнат, въпреки че техните икономики са били сринати и е трябвало да бъдат изграждани почти наново. Но най-важният фактор е това, че един анализатор по продажбите на дребно заявил, че Америка трябва да превърне консумирането на стоки в начин на живот, а председателят на Съвета на икономическите консултанти (Council of Economic Advisers) при президента Айзенхауер казал, че "главната цел на САЩ е да произвежда повече потребителски стоки". Не да се грижи за хората, които явно приемат просто като дойни крави, а да върти парите и стоките.

И най-накрая стигаме до същността на темата - в какво се изразяват всички тези факти и късчета информация? В това, че в днешно време хората се стремят да задоволят не нуждите си, а желанията си, защото грешно приемат доста неща от ежедневието си за даденост. Като се започне от обикновените хора, работническата и средна класа, които задължително трябва да имат най-новите технологични джаджи вкъщи, мине се през милионерите и милардерите, които се стремят да се изфукат с все по-скъпи коли, все по-обширни имения и все по-големи яхти (някои от които повече приличат на презокеански лайнери) и се стигне до задоволяването на най-първичните фантазии. Kink (гугъл). 2 girls 1 cup (гугъл). Snuff (гугъл).

Как мислите - има ли накъде повече да бъдат смъкнати моралните ценности на обществото? Възможно ли е по-голямо падение на човешкото същество и съзнание и ако отговорът е "да", докъде може да се стигне? Също така има ли начин тази бъркотия да се поправи - какво бихте направили лично вие с властта, която имате в момента?

Тази интересна история я намерих някъде из форума на Замyнда :)

А ето и една интересна статийка където можем да проверим почивните дни през 2013 година :)